ИКОНАТА Е СМИРЕНА ЖЕРТВА НА ДЕЯНИЕТО ПРЕД БОЖИЯ ОЛТАР, КЪДЕТО ДУМИТЕ НА ОТКРОВЕНИЕТО И ДУМИТЕ НА СЛАВОСЛОВИЕТО СВИДЕТЕЛСТВАТ ЕДНА И СЪЩА ИСТИНА. ТАЗИ СРЕЩА НЕ ЕПРОТИВОБОРСТВО, А ЕНЕРГИЯ, СЪДЕЙСТВИЕ..., КОЕТО ОБУСЛАВЯ ИКОНАТА.
... И ТОГАВА ЦВЕТОВЕТЕ НЕ СА ПРОСТО ЦВЕТОВЕ, ОБРАЗИТЕ НЕ СА ПРОСТО ОБРАЗИ, ЗЛАТОТО НЕ Е ПРОСТО ДЕКОРАЦИЯ И ФОН, А СВЕТЛИНАТА НА ЦАРСТВО БОЖИЕ. И ТАЗИ СВЕТЛИНА ЗАДАВА ОБРАЗА НА ЧОВЕКА, НЕГОВАТА ИСТИНСКА ИДЕНТИЧНОСТ, НЕГОВОТО ДОСТОЙНСТВО. И КОГАТО ЧОВЕК ЗАСТАНЕ ПРЕД ИКОНАТА И СЕ ОГЛЕДА В СВЕТЛИНАТА И - ЗАПОЧВА ДА СЕ МОЛИ. АКО ПРИ СРЕЩАТА НА ЧОВЕКА С ИКОНАТА НЕ ПРОИЗТЕЧЕ МОЛИТВА, ЗНАЧИ ИЛИ НЯМАМЕ ИКОНА, ИЛИ НЯМАМЕ ОБОЖЕН ЧОВЕК...
ИСКРЕНО СЕ МОЛИМ НЕ НИЕ ДА ВИ ГОВОРИМ ЧРЕЗ НАШИТЕ ИКОНИ, А ТОЙ ДА ВИ ИЗВИКА ЧРЕЗ ТЯХ.
"ЗАЩОТО ВСИЧКО Е ОТ НЕГО, ЧРЕЗ НЕГО И У НЕГО. НЕМУ СЛАВА ВО ВЕК И ВЕКОВ. АМИН" РИМ 11:36
